Търговище  31 °CПетък, 21- ви Юни
USD  1.82993 EUR  1.95583
Търси Търси Социални мрежи facebook

Една година преди европейските избори гражданите осъзнават въздействието на ЕС върху техния живот

Една година преди европейските избори гражданите осъзнават въздействието на ЕС върху техния живот Източник: Интернет

Политика

• 71% от гражданите виждат въздействието на ЕС върху ежедневието им
• Най-голямо е удовлетворението от подкрепата на ЕС за Украйна (69%) и защитата на демокрацията и принципите на правовата държава (64%)
• Повече от половината респонденти вече се интересуват от следващите европейски избори
• Младите хора са най-склонни да подкрепят по-важна роля за Европейския парламент
• 62% от анкетираните наскоро са чували за ЕП
Днес Европейският парламент публикува своето проучване на Евробарометър от пролетта на 2023 г., показващо силната подкрепа на гражданите за демокрацията и високата осведоменост за предстоящите европейски избори.
Една година преди следващите европейски избори общественият интерес към тях се увеличава значително на европейско ниво. Мнозинството от гражданите в ЕС (56%) проявяват интерес към предстоящите избори за Европейски парламент, което представлява 6 процентни пункта увеличение в сравнение с равнището през 2018 г. – една година преди последните европейски избори през 2019 г. В България делът на респондентите, които заявяват, че се интересуват от европейските избори през 2024 г., е 41%, с което страната се нарежда до Франция (40%), като най-ниски нива по този показател се наблюдават в Чехия (27%) и Словакия (26%).
Около две трети от анкетираните (67%) на европейско ниво заявяват, че вероятно ще гласуват, ако изборите за Европейски парламент се проведат следващата седмица. Подобен въпрос беше включен в проучването на Евробарометър на ЕП през април 2018 г., когато този дял бе 58%, което показва, че понастоящем гражданите са по-склонни да гласуват на европейските избори през 2024 г., отколкото в същия период преди изборите през 2019 г. Множеството от българските респонденти (55%) също споделят, че биха гласували на следващите европейски избори, все пак това е едно от най-ниските нива за ЕС, заедно с резултатите в Хърватия (53%) и Словакия (50%).
Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола, коментирайки резултатите от проучването, заяви: „Изборите имат значение. Гласуването е вашият шанс да застанете зад важните за вас идеи. Призовавам всички, особено младите хора, да отидат да гласуват и по този начин да оформят Европейския съюз, в който искат да живеят“.
Така както изборите са в основата на всяко демократично общество, европейските граждани считат демокрацията за най-важната ценност, която Европейският парламент трябва да защитава: 37% я поставят на първо място, следвана от защитата на правата на човека в ЕС и по света (28%), и свободата на словото и мисълта (27%). Данните за България сочат като най-важна ценност за защита - свободата на придвижване (37%), следвана от спазването на върховенството на правото (34%) и зачитането на националните идентичности, култури и традиции в държавите членки на ЕС (30%). Българските респонденти поставят защитата на демокрацията на пето място (25%), като на същото мнение са анкетираните от Естония (26%), Словакия (25%), Румъния, Словения и Хърватия (всички с 24%).
54% от респондентите на европейско ниво са доволни от начина, по който функционира демокрацията в ЕС. Що се отнася до различните елементи на демокрацията, европейските граждани са най-удовлетворени от провеждането на свободни и честни избори (70%), зачитането на свободата на словото (70%) и на основните права (66%), като същевременно са по-малко удовлетворени от борбата с дезинформацията и корупцията. Националните резултати по този показател показват 47% удовлетвореност от начина на функциониране на демокрацията в ЕС, като аспектите, нареждащи се на водещи позиции по този показател са разнообразието на медиите и свободата на словото (съответно с 67% и 60%), зачитането на основните права (58%) и достъпа до участие в политическия живот и възможностите за гражданското общество да защитава демокрацията (с по 52%). Най-висока е неудовлетвореността на българските респонденти по отношение на борбата срещу корупцията (72%), политическите партии, които вземат предвид интересите на хората (62%) и върховенството на закона (56%), като неудовлетвореността от провеждането на свободни и честни избори е 52%, най-високият показател за ЕС.
През изтеклите четири години от настоящия законодателен мандат на Европейския парламент, гражданите признават водещата роля на ЕС за справяне с последователните кризи, които отбелязаха този период. По-голямата част от гражданите на ЕС са наясно с въздействието, което ЕС оказва върху тяхното ежедневие: около седем на всеки десет респонденти (71%) споделят това мнение, като близо една пета (18%), смятат че действията на ЕС оказват голямо въздействие. Признава се и ролята на Европейския парламент – 62% от респондентите потвърждават, че наскоро са чули за ЕП. Делът за България по отношение на въздействието, което ЕС оказа върху ежедневието на гражданите, е 60%, което е най-ниско за ЕС, като на същото мнение са анкетираните от Италия, Естония и Латвия.
Откроява се висока удовлетвореност на гражданите от действията на ЕС в посока подкрепата за Украйна (69%), Удовлетвореността по този показател е най-висока в Нидерландия (90%), Швеция (87%), Финландия (87%) и Ирландия (87%). Най-ниски са данните в Словакия (45%) и Гърция (48%). Следващите показатели по отношение на удовлетвореността от действията на ЕС сред европейските граждани са зачитането на демократичните права и върховенството на правото (64%), както и външната политика на ЕС (54%). В България най-високи са нивата на удовлетвореност в областта на подкрепата за Украйна (55%), следвана от програмата в областта на цифровите технологии (52%) и външната политика (49%).
Влиянието на многобройните кризи от последните години е силно осезаемо, когато се разглежда икономическото и финансово състояние на гражданите. Половината от анкетираните граждани на европейско ниво (50% - 62% за България) усещат спад в жизнения си стандарт и очакват това да продължи и през следващата година. Други 29% все още не са забелязали такава тенденция, но очакват това да се случи през следващата година. Това води до увеличаване на очакванията на гражданите за конкретни решения: близо две трети (65%) не са удовлетворени от мерките, предприети от собствената им страна за справяне с кризата с разходите за живот, а 57% не са удовлетворени от действията на ЕС за облекчаване на положението. Висока е неудовлетвореността и на българските респонденти по отношение на мерките за справяне с нарастващите разходи за живот, като те са по-силно неудовлетворени от мерките, взети от националното правителство (81%), а неудовлетворението на гражданите от мерките, предприети от Европейския съюз е 61%, близо до средното за ЕС.
Вследствие на това гражданите искат Европейският парламент да постави борбата срещу бедността и социалното изключване на първо място сред приоритетите си (38%). Този приоритет е следван от грижата за общественото здраве (33%), действията срещу изменението на климата (31%) и подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (31%). Според националните резултати, приоритет трябва да е борбата срещу бедността и социалното изключване (47%), следвана от подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (44%) и правата на потребителите (27%).
Пълните резултати от проучването могат да бъдат намерени тук.
Контекст
Проучването Евробарометър на Европейския парламент от пролетта на 2023 г. беше проведено между 2 и 26 март 2023 г. сред 26 376 граждани от всички 27 държави членки под формата на интервюта лице в лице, допълнени с видео интервютата (CAVI) в Чехия, Дания, Финландия и Малта. Средните данни за ЕС са претеглени според броя на населението във всяка държава членка.
Публикацията е изготвена с подкрепата на център "Европа Директно" - Шумен
 
 


Прочетете също
Top