Една година преди европейските избори гражданите осъзнават въздействието на ЕС върху техния живот

• 71% от гражданите виждат въздействието на ЕС върху ежедневието им
• Най-голямо е удовлетворението от подкрепата на ЕС за Украйна (69%) и защитата на демокрацията и принципите на правовата държава (64%)
• Повече от половината респонденти вече се интересуват от следващите европейски избори
• Младите хора са най-склонни да подкрепят по-важна роля за Европейския парламент
• 62% от анкетираните наскоро са чували за ЕП
Днес Европейският парламент публикува своето проучване на Евробарометър от пролетта на 2023 г., показващо силната подкрепа на гражданите за демокрацията и високата осведоменост за предстоящите европейски избори.
Една година преди следващите европейски избори общественият интерес към тях се увеличава значително на европейско ниво. Мнозинството от гражданите в ЕС (56%) проявяват интерес към предстоящите избори за Европейски парламент, което представлява 6 процентни пункта увеличение в сравнение с равнището през 2018 г. – една година преди последните европейски избори през 2019 г. В България делът на респондентите, които заявяват, че се интересуват от европейските избори през 2024 г., е 41%, с което страната се нарежда до Франция (40%), като най-ниски нива по този показател се наблюдават в Чехия (27%) и Словакия (26%).
Около две трети от анкетираните (67%) на европейско ниво заявяват, че вероятно ще гласуват, ако изборите за Европейски парламент се проведат следващата седмица. Подобен въпрос беше включен в проучването на Евробарометър на ЕП през април 2018 г., когато този дял бе 58%, което показва, че понастоящем гражданите са по-склонни да гласуват на европейските избори през 2024 г., отколкото в същия период преди изборите през 2019 г. Множеството от българските респонденти (55%) също споделят, че биха гласували на следващите европейски избори, все пак това е едно от най-ниските нива за ЕС, заедно с резултатите в Хърватия (53%) и Словакия (50%).
Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола, коментирайки резултатите от проучването, заяви: „Изборите имат значение. Гласуването е вашият шанс да застанете зад важните за вас идеи. Призовавам всички, особено младите хора, да отидат да гласуват и по този начин да оформят Европейския съюз, в който искат да живеят“.
Така както изборите са в основата на всяко демократично общество, европейските граждани считат демокрацията за най-важната ценност, която Европейският парламент трябва да защитава: 37% я поставят на първо място, следвана от защитата на правата на човека в ЕС и по света (28%), и свободата на словото и мисълта (27%). Данните за България сочат като най-важна ценност за защита - свободата на придвижване (37%), следвана от спазването на върховенството на правото (34%) и зачитането на националните идентичности, култури и традиции в държавите членки на ЕС (30%). Българските респонденти поставят защитата на демокрацията на пето място (25%), като на същото мнение са анкетираните от Естония (26%), Словакия (25%), Румъния, Словения и Хърватия (всички с 24%).
54% от респондентите на европейско ниво са доволни от начина, по който функционира демокрацията в ЕС. Що се отнася до различните елементи на демокрацията, европейските граждани са най-удовлетворени от провеждането на свободни и честни избори (70%), зачитането на свободата на словото (70%) и на основните права (66%), като същевременно са по-малко удовлетворени от борбата с дезинформацията и корупцията. Националните резултати по този показател показват 47% удовлетвореност от начина на функциониране на демокрацията в ЕС, като аспектите, нареждащи се на водещи позиции по този показател са разнообразието на медиите и свободата на словото (съответно с 67% и 60%), зачитането на основните права (58%) и достъпа до участие в политическия живот и възможностите за гражданското общество да защитава демокрацията (с по 52%). Най-висока е неудовлетвореността на българските респонденти по отношение на борбата срещу корупцията (72%), политическите партии, които вземат предвид интересите на хората (62%) и върховенството на закона (56%), като неудовлетвореността от провеждането на свободни и честни избори е 52%, най-високият показател за ЕС.
През изтеклите четири години от настоящия законодателен мандат на Европейския парламент, гражданите признават водещата роля на ЕС за справяне с последователните кризи, които отбелязаха този период. По-голямата част от гражданите на ЕС са наясно с въздействието, което ЕС оказва върху тяхното ежедневие: около седем на всеки десет респонденти (71%) споделят това мнение, като близо една пета (18%), смятат че действията на ЕС оказват голямо въздействие. Признава се и ролята на Европейския парламент – 62% от респондентите потвърждават, че наскоро са чули за ЕП. Делът за България по отношение на въздействието, което ЕС оказа върху ежедневието на гражданите, е 60%, което е най-ниско за ЕС, като на същото мнение са анкетираните от Италия, Естония и Латвия.
Откроява се висока удовлетвореност на гражданите от действията на ЕС в посока подкрепата за Украйна (69%), Удовлетвореността по този показател е най-висока в Нидерландия (90%), Швеция (87%), Финландия (87%) и Ирландия (87%). Най-ниски са данните в Словакия (45%) и Гърция (48%). Следващите показатели по отношение на удовлетвореността от действията на ЕС сред европейските граждани са зачитането на демократичните права и върховенството на правото (64%), както и външната политика на ЕС (54%). В България най-високи са нивата на удовлетвореност в областта на подкрепата за Украйна (55%), следвана от програмата в областта на цифровите технологии (52%) и външната политика (49%).
Влиянието на многобройните кризи от последните години е силно осезаемо, когато се разглежда икономическото и финансово състояние на гражданите. Половината от анкетираните граждани на европейско ниво (50% - 62% за България) усещат спад в жизнения си стандарт и очакват това да продължи и през следващата година. Други 29% все още не са забелязали такава тенденция, но очакват това да се случи през следващата година. Това води до увеличаване на очакванията на гражданите за конкретни решения: близо две трети (65%) не са удовлетворени от мерките, предприети от собствената им страна за справяне с кризата с разходите за живот, а 57% не са удовлетворени от действията на ЕС за облекчаване на положението. Висока е неудовлетвореността и на българските респонденти по отношение на мерките за справяне с нарастващите разходи за живот, като те са по-силно неудовлетворени от мерките, взети от националното правителство (81%), а неудовлетворението на гражданите от мерките, предприети от Европейския съюз е 61%, близо до средното за ЕС.
Вследствие на това гражданите искат Европейският парламент да постави борбата срещу бедността и социалното изключване на първо място сред приоритетите си (38%). Този приоритет е следван от грижата за общественото здраве (33%), действията срещу изменението на климата (31%) и подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (31%). Според националните резултати, приоритет трябва да е борбата срещу бедността и социалното изключване (47%), следвана от подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (44%) и правата на потребителите (27%).
Пълните резултати от проучването могат да бъдат намерени тук.
Контекст
Проучването Евробарометър на Европейския парламент от пролетта на 2023 г. беше проведено между 2 и 26 март 2023 г. сред 26 376 граждани от всички 27 държави членки под формата на интервюта лице в лице, допълнени с видео интервютата (CAVI) в Чехия, Дания, Финландия и Малта. Средните данни за ЕС са претеглени според броя на населението във всяка държава членка.
Публикацията е изготвена с подкрепата на център "Европа Директно" - Шумен